История

1966-1968 г.
Начало на една традиция

Две първи национални изложби на илюстрацията
и изкуството на книгата

През юли-август 1966 г.[1] в залата на СБХ на ул. „Раковски“ 125 е организирана Първата национална изложба на илюстрацията. Замислена е първона­чално като биенале, но не успява да се осъществи като такова поради пропуски в организацията – липсата на комитет, който да сформира жури, да определи експонатите, да състави документа­цията и да „организира пропагандата“. В същия период са представени и изложба на паркова скулптура, и изложба в Бургас, които стават фокус на СБХ. Така илюстрацията остава само в ръцете на секция „Графика“ и не е общосъюзно мероприятие. Плакатите са разлепени едва след откриването на изложбата, каталог няма, а наградите се връчват след нейното закриване. Ето защо изложбата минава без особен интерес от страна на публиката и на ръководните органи. Събитието не успява да се реализира като биенале и поради факта, че на него няма международно присъствие или жури, затова то остава в историята на илюстрацията като „обща изложба“. Атанас Стайков повдига и въпроса за връзките и приятелските отношения, които художници, издатели и главни редактори имат, тъй като те невинаги водят до позитивни резултати и добри худо­жествени решения.

В изложбата вземат участие Иван Кирков и Евгени Босяцки със свои трактовки на Шекспирови произведения – най-вероятно същите произ­ведения, предложени и в Лайпциг. Иван Кожухаров предлага линорези към „Предания от изчезналия град“ и „Житие и страдание“ – и двете книги са публикувани през 1966 г. Експресивните тушови рисунки на Борис Ангелушев към „Немили-недраги“ още веднъж демонстрират лекотата, с която все­признатият художник работи. Александър Поплилов участва в изложбата с работата си по „Трите баби“, издадена през 1961 г. Иван Кьосев, който доказано отговаря на очакванията за българската книга и илюстрация, пред­ставя „Приказки на Братя Грим“ (в два тома) и „Изгубеният свят“. Това е една от редките книги на 60-те, чийто печат не успява да унищожи оригиналното излъчване на творбите, а създава хомогенен продукт. Близки по идея са и илюстрациите на Петър Чуклев към „Приказки от Вилхелм Хауф“. Любен Диманов е включен в изложбата с рисунки към произведенията „Юноша“ и „Зелени ниви“, а Борислав Стоев – с „Българи от старо време“ (с необичайна интерпретация на текста в стила на примитива). Любен Зи­даров представя илюстрациите си към „Морско вълче“. В експозицията не намират място Илия Петров, Никола Мирчев, Б. Димовски, Тодор Динов и Александър Денков. Изложбата акцентира върху произведения, насочени към възрастните, по-малко са книжните илюстрации за малки деца. В експозици­ята на детска илюстрация намират място и Нева и Анна Тузсузови, Мана Парпулова, Златка Дъбова, Марко Бехар и др. Общият фон на изложбата демонстрира търсенията на илюстраторите към по-големи и значителни литературни произведения на български и чужди автори.

Две години по-късно, на 15 май 1968, в изложбената зала на „Гурко“ 1 официално се открива първата[2] „Национална изложба на илюстрацията и изкуството на книгата и изложба на българската книга“. Събитието е орга­низирано от Комитета за изкуство и култура, СБХ и държавното обедине­ние „Българска книга“, които искат да поставят гръмко начало на ежегодно представяне на най-добрите постижения в сферата на българското книго­производство. В тази първа изложба са експонирани 692 илюстрации на 68 художника, 163 художествено оформени книги и 35 обложки. 17 издателства показват 539 книги, а трима автори представят 15 табла с шрифтове.[3]

Това точно попадение в организацията на изложбата успява да обедини всички поколения български художници, работили някога в полето на книжното изкуство. Както първите създатели на илюстрация, така и техните първи ученици и част от най-младото поколение, което работи в България до края на 80-те години. В една от залите на изложбата е експонирана и възпоменателна колекция от творби на „учителите“ Борис Ангелушев (1902–1966), Илия Бешков (1901–1958) и Георги Атанасов (1904–1952).

Изложбата събира в едно пространство илюстрации и книги, издадени през предходните две години, и включва художествена литература (за деца и възрастни) и учебници. Големият брой участници в експозицията пред­ставя широк набор от индивидуални почерци, освободили се от догмите на V конгрес и доклада от 1953 г. „Обсъждане състоянието и задачите на съвременната българска илюстрация“ и поели по новата идеологическа линия на Априлския пленум, VIII конгрес и поуките от изложението в Лайпциг през 1965 година. Проф. Васил Йончев определя тази първа синхронизирана изява на българските илюстратори и художници на книгата и шрифта като „Из­ложба, която изненадва със своите постижения във всички свои раздели“.[4]

Доказалите се, утвърдени в годините имена (Александър Денков – „Илиа­да“, Иван Кьосев – „Валенщайн“, Христо Нейков – „Ехо от детството“, Иван Кирков – „Трагедията на човека“, Петър Рашков – „Човекът, който имаше съвест“) остават верни на себе си и в тази изложба показват най-доброто от постигнатото до момента. Графичните композиции много премерено контактуват с текста и наборните полета в книгите на Иван Кирков, Любен Диманов („Лирика“), Петър Рашков и читателят започва да възприе­ма разтворите като една обща композиция, а не като отделни елементи, разхвърляни из страницата – текст, заглавие, илюстрации.

За първи път се връчва и награда „Борис Ангелушев“, която печели Ал.ек­сандър Денков за илюстрациите си към Омировата „Илиада“.[5]

Развитието на художествения език и политическата свобода на худож­ниците им позволяват да разширят не само техническите средства, с кои­то работят, но и композиционните си решения, стил и почерк. Силното и ясно опростяване на формите, извеждането на локални цветове, изградени не чрез класическите художествени похвати на живописта, а чрез много­бройни малки елементи, вплетени в стилизирана форма, са техники, харак­терни за традиционните български занаяти, текстил и приложни изкуства. Редки са случаите на опити за натуроподобност или реализъм.

В каталога на изложбата са включени и няколко неиздадени произведения. Личните търсения на Александър Поплилов върху темата за „Дон Кихот“ и на Анна Тузсузова към приказката „Пепеляшка“.

Младите художници Богдан Бенев, Христо Брайков, Мана Парпулова, Ру­мен Скорчев, Мира Йовчева представят илюстрации от две-три различни произведения. Петко Абаджиев, Борислав Стоев, Васил Йончев, Владислав Паскалев, Жана Костуркова, Иван Кьосев, Христо Нейков, Любен Зидаров, Евгени Босяцки и Иван Иванов са в състава на журито, което определя не само наградите, но и допуснатите до представянето произведения и художници. Техни илюстрации и книжни оформления са експонирани в гале­рията, но не взимат награди.

Постиженията на отличените и на взелите участие в тази първа нацио­нална изложба художници не са плод на иновативни художествени техники или похвати, както отбелязва и критиката по онова време. Новото, което се представя пред публиката, е персоналното отношение на всеки автор към фабулата на текста, личната трактовка и смелите художествено-ес­тетически решения, които читателите наблюдават през последните пет- шест години.[6] „Революционните изменения, които се извършиха за толкова кратък период в изкуството на книгата, минаха някак незабелязано пред очите ни“[7] – пише Максимилиян Киров след изложбата.

д-р Милена Радева