История

1972 г.
Международна година на книгата

Книгата по света
и книгата в България

През 1970 г. Общото събрание на ЮНЕСКО обявява, че 1972 г. ще бъде обявена за Международна година на книгата. Целта на всестранно организираното събитие е да даде гласност на проблемите за достъп до книгата в света и да обърне поглед към страните в Африка, Азия и Южна Америка, в които има „глад“ за книги. Основната цел на кампанията е да се стимулира създаването на по-евтини книги, достъпни за всички, и по този начин да се разпространят идеите на литературата и философията сред най-младите читатели. Логото от две човешки фигури, хванали се за ръце на фона на отворена книга, е дело на белгийския художник М. Олиф, плакатът е на Ролф Айбах, а слоганът е Books for All – „Книги за всички“. Към идеята на Организацията на обединените нации се присъединяват общо 120 държави, международни организации, писатели и учени от цял свят. Всяка държава, която взема участие в Годината на книгата, организира национални и международни комитети и регионални центрове. В седалището на ЮНЕСКО – Париж, е организирана международната изложба Books about Books („Книги за книгите“), която в рамките на една година има за цел да представи 1395 книги от 403 издателства и организации в 38 страни. Международното представяне на изложбата започва от Панаира на книгата във Франкфурт през есента на 1972 г.

За четвърта поредна година Комитетът за изкуство и култура и СБХ организират годишната изложба на илюстрацията и изкуството на книгата, която макар да съвпада с обявената от ЮНЕСКО Година на книгата, е посветена на 90-годишния юбилей от рождението на Г. Димитров. Девизът ѝ е: „Книгата – в служба на прогреса – достояние на всички“[1]. Официално писмо-реч на Т. Живков е разпространено до всички органи и публикувано от техните печатни издания. Посланието на министър-председателя на НРБ е издадено и в самостоятелно луксозно сувенирно издание – книга джудже, преведена на руски, френски, немски, английски и испански език. Изложбата има за цел да направи преглед на постигнатите до момента творчески успехи на илюстраторите, както и на несполуките, които неизбежно съпровождат развитието на българската книга. Анализът на родната илюстрация, който прави В. Йончев, започва още от пионерите на това изкуство в България, работили в първите години след Освобождението – И. Мърквичка, Й. Обербауер, И. Милев, Н. Петров, продължава с 20-те и влиянието на сецесиона в творбите на Н. Райнов, А. Божинов, С. Скитник, А. Жендов, не пропуска периода на 30-те и 40-те години – В. Лазаркевич, И. Бешков, Г. Атанасов. Съществени са търсенията в стила и триизмерното пространство, които оформят 40-те и 50-те години с илюстрациите на И. Петров, Б. Ангелушев, Ал. Поплилов, Н. Мирчев, Г. Атанасов, Нева и Никола Тузсузови, Вл. Коренев, Г. Ковачев, Л. Зидаров, Т. Динов, Ст. Анастасов, Ал. Денков и първите възпитаници на Художествената академия – М. Парпулова, Б. Стоев, Хр. Нейков, Т. Панайотов, З. Дъбова, И. Кьосев, С. Венов, Р. Скорчев, И. Кожухаров, П. Чуклев, К. Тасева и Ю. Минчев.

Подобно на предходните, и тази изложба разгръща интерпретациите на илюстрацията спрямо литературния текст в две посоки – търсене на директна връзка между текст и изображение и коментиране на произведението през погледа на художника. Вторият подход е по-характерен за графичните творби в литературата за възрастни в изложбата[2]. Той се опитва да постигне по-силно внушение чрез по-изчистена форма (с риск да бъде абсолютизирана) или чрез прийоми на сюрреализма. Що се отнася до детската илюстрация в изложбата – тя често е обект на по-голям експеримент, отколкото предполага текстът, но това е оправдано от детското въображение и асоциативна фантазия. Тази област на художествена интерпретация предлага най-интересни и разнообразни форми и решения. Именно детската книга предразполага към най-бързо развиваща се илюстрация, която е подкрепена от множество художници и от техните различни начини на изказ, „разнообразни похвати, по-задълбочено и прецизно изпълнение, по-богатото асоциативно мислене“[3]. В изложбата, както и в общата годишна книжна продукция на издателствата, се наблюдава отдалечаване на експеримента от психологията на детето. „Можещи художници, които обаче понякога смятат, че онези експерименти, които не могат да преминат в графиката или в кавалетната живопис, в илюстрацията минават безпроблемно“[4], както и целенасоченият примитивизъм, близък до детската рисунка.

Характерното за началото на 70-те, показано в тази юбилейна изложба, е голямата свобода на творците – свобода на художествените принципи (които те сами избират дали да следват, или да експериментират), но и свобода за изразяване на собствени мисли, интерпретации и асоциации по отношение на текста. Безспорни в това отношение са постиженията на Р. Скорчев, А. Старейшински, М. Пейкова и Б. Бенев[5]. Оформянето на родови и стилистични групи сред илюстраторите започва все по-ясно да личи, особено когато продукцията бъде сравнена в общото пространство на изложбената зала. Ал. Денков се фокусира върху научната фантастика, Хр. Нейков, Т. Панайотов и И. Кожухаров създават героични образи към класически български романи, разкази, народни легенди и сказания. И. Кьосев, И. Кирков, Л. Диманов илюстрират предимно преводна класика за възрастни[6]. Ал. Поплилов, Л. Зидаров, С. Венов, Хр. Нейков, П. Чуховски, П. Чуклев, Ст. Анастасов, Н. Тузсузова и М. Парпулова вече са успели да утвърдят личния си стил и той ги е превърнал в „класици“ на родната илюстрация. Това поколение художници все още запазва връзката на рисунките с текста, макар условността, стилизацията и декоративността да обобщават формата и пространството. По-младото поколение графици, израснали с динамичното развитие на информацията и телевизията, разчита на многопластовост на изображенията и идеите си, които се разгръщат посредством текста, а не успоредно с него. Техните илюстрации подчертават възможността от многообразие чрез техническото им умение за създаване на по-сложен изразен език чрез символа, метафората, условността, пространствените планове и динамичността на движението, което не е праволинейно[7]. На общия фон на изложбата, сред „новите“ участници правят впечатление произведенията на Цв. Куюмджийева („Бринцила“), Кр. Дренска („Какво ще излезе от тебе, Фритьоф“), Р. Николова („Малкият Мук“), Ив. Димов („Яростно сърце“).

д-р Милена Радева